РАЗКАЗЪТ НА ЛЕЛЯ СТОЯНКА
Казвам се Стоянка Павлова Гергишанова (по баща Дейкова). Дъщеря съм на най-големият от тримата братя – Павел, Петко и Михаил Дейкови, намерили и предали на държавата неоценимото Панагюрско златно съкровище. Бях ученичка в V –ти (сега Х-ти) клас на Техникума по горно облекло в гр. Панагюрище. В деня 08.12.1949г. , когато баща ми и братята му бяха намерили съкровището, от час по география ме извика учителят по политическа просвета Ангелов (тогава имахме такъв предмет) и без да зная защо ме поведе към Хавлиената фабрика, която по това време беше в центъра на града и по пътя ми каза, че ще видя нещо много важно. Когато стигнахме пред портала на фабриката, където имаше голяма стъклена витрина, видяхме скупчили се хора и тогава видях, изложени върху червен плат удивително красиви златни предмети. Тогава чак учителят ми каза, че тези предмети са намерени от баща ми и чичовците ми. От двете страни на витрината стояха милиционени,които ни обясниха, че след като са го открили, когато са копаели пръст за тухли, са го занесли в Околийското управлениена МВР в една голяма пазарска чанта. А гражданите на Панагюрище, научили за необикновената находка, продължаваха да се трупат пред витрината с голямо учудване и възхищение, че такова ценно нещо може да бъде запазено и предадено само от кристално чисти хора! Такива – скромни и честни останаха до края на живота си!
Стоянка Павлова Гергишанова